Така започват всички приказки, така започва историята на "Копитото". В началото на миналия век, на 4-5 километра от Варна, по оживения търговски път по крайбрежието към Добруджа имало малка гостилница...
        Прочула се гостилницата, но си нямала име.
        Пред нея оставяли следите от копитата и подковите на натоварените кoне. И от тези следи дошло и името - нарекли гостилницата "Копитото"....

        През 1948 г. гостилницата е национализирана и става държавно заведение. До 1975 г, когато го наема Йордан Николов - Бай Данчо. "Копитото" бързо се прочува с вкусните кюфтета на Бай Данчо. Верен помощник е съпругата му Жечка, а не след дълго и единствената им дъщеря Мими и зетят Митко. Те съумяват да запазят семейната традиция и да развият малката гостилница с 25 места до днешните мащаби.

        Неусетно се изтъркулват 20 години...Бай Данчо вече си е отишъл от този свят. А в семейното заведение вече работят и двете му внучки. През 1995 г Мими и Митко регистирират семейната фирма "Бай Данчо". "Копитото" вече е на ново място - в световно известния курорт "Св. Св. Константин и Елена". Започва с 30 места, след това 300, а днес са 800 (200 на закрито и 600 в градината). За 10 г. израстна приказния комплекс на "Копитото".

        Това е най - посещаваното битово заведение в курорта. Работи целогодишно. Негови редовни клиенти са не само български граждани, а и хиляди почиващи чужденци. На огромния дървен вход Ви посреща символа на заведението - огромна светеща подкова, както и звъна на истински родопски чанове. Погледа Ви привлича градината с всякакви цветя и богата зеленина, водопада, езерото с мостче....